ПАМЕТТА






от Джошуа Фоър; снимки: Маги Стибър

Мозъкът може да запомни почти всичко или практически нищо. Учените се опитват да разгадаят тайните на паметта.

Има една 41-годишна жена, административен служител от Калифорния, известна в медицинската литература с инициалите А. Дж., която от 11-годишна помни почти всеки ден от живота си. Има и един мъж на 85, пенсиониран лаборант, наричан Е. П., който помни само последната си мисъл. Жената притежава може би най-добрата памет в света. Мъжът - вероятно най-лошата.

Целият смисъл на нашата нервна система - от сетивните органи, които въвеждат информацията, до огромната плетеница от неврони, които я анализират - е да развие усета ни за това, което се случва в момента, и това, което ще се случи в бъдеще, така че да можем да реагираме по най-добрия начин. В основата си нашите мозъци са машини за прогнозиране и за да работят, трябва да откриват ред в хаоса от спомени. Повечето неща, които минават през ума ни, няма нужда да се помнят дълго - само толкова, колкото да помислим за тях. Харвардският психолог Даниъл Шактър е разработил таксономия на забравянето, за да систематизира „седемте смъртни гряха на паметта", както сам ги нарича. Грехът на разсеяността: музикантът Йо-Йо Ма забравил виолончелото си на стойност 2,5 млн. долара на задната седалка на таксито. Страдащият от греха на устойчивите спомени ветеран от Виетнамската война, който не може да избяга от кошмарите на битките. Или политикът, който забравя думата на върха на езика си, докато държи публична реч - жертва на друг грях: блокирането. И ако почти всекидневно проклинаме тези несполуки на паметта, то е само защото не виждаме ползата от тях, твърди Шактър. Всеки грях всъщност е обратната страна на някоя добродетел - „цена, която плащаме за процеси и функции, които ни служат добре в много отношения". За тези характерни изневери на паметта има сериозни еволюционни причини. Ако всичко, което погледнем, помиришем, чуем или помислим, влизаше веднага в огромната база данни на дългосрочната ни памет, щяхме да се давим в ненужна информация.

И още нещо - с възрастта човек забравя повече. В САЩ болните от Алцхаймер са близо 5 милиона души (у нас броят им е 40 000), а още повече са страдащите от леки когнитивни разстройства или по-слаба степен на загуба на паметта. Когато при едно проучване били помолени да повторят списък от 15 думи, прочетени 20 минути преди това, участниците на възраст между 80 и 90 години си припомнили по-малко от 60%, докато тези между 20 и 30 години успели да възпроизведат близо 90% от списъка.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от ноември 2007